Знам
Тя влезе тихо, стъпвайки на пръсти,
във стаята, изпълнена със синкав мрак.
Не искаше да го събужда...
та сънят му нима е покорен от женския й свян?
Приседна плаха, досами вратата,
загледана в прозореца отсреща,
във който отразени се оглеждаха
отсенките на нощните звезди.
А по стената - блещукаха
като светулки,
и гонеха се милион свещи -
искрици от камината...
Обърна се, погледна към Луната,
в очите я погледна - тъжни бяха.
И я попита тихо: Нима си плакала?
- че нямаше ме в онзи късен час?
Недей. Не искам да си тъжна.
Усмихни се. Погледни се в огледалото...
Протегна си ръката и погали я:
Сега съм тук. Дойдох.
Нима съм закъсняла?
Нима е вече много късно
отново любовта си аз да върна?!
Онази, същата...
Не вярвам... Той ще се събуди.
Знам. И пак ще ме погали.
Нека да поспи... изглежда - уморен е,
но утрото щом се роди - той пак ще ме погали.
във стаята, изпълнена със синкав мрак.
Не искаше да го събужда...
та сънят му нима е покорен от женския й свян?
Приседна плаха, досами вратата,
загледана в прозореца отсреща,
във който отразени се оглеждаха
отсенките на нощните звезди.
А по стената - блещукаха
като светулки,
и гонеха се милион свещи -
искрици от камината...
Обърна се, погледна към Луната,
в очите я погледна - тъжни бяха.
И я попита тихо: Нима си плакала?
- че нямаше ме в онзи късен час?
Недей. Не искам да си тъжна.
Усмихни се. Погледни се в огледалото...
Протегна си ръката и погали я:
Сега съм тук. Дойдох.
Нима съм закъсняла?
Нима е вече много късно
отново любовта си аз да върна?!
Онази, същата...
Не вярвам... Той ще се събуди.
Знам. И пак ще ме погали.
Нека да поспи... изглежда - уморен е,
но утрото щом се роди - той пак ще ме погали.
© Нели All rights reserved.
Така, че критиките са уместни, но ако някой има виждане по въпроса, приемам, и ще съм ви благодарна!
