6 июн. 2009 г., 10:58

Знам

1.2K 0 3

                       Знам
Да, аз знам, че ти не ме обичаш
и така на страшна мъка ме обричаш.
Знам, ти слънце си, но не за мен изгряло.
Лъчите си за друга, на земята, разпростряло.
Знам и всичко аз разбирам, но от тази болка, знай, умирам.
Знам, че любовта ти няма да спечеля,
но приятел аз  успях в теб да намеря.
Любов, за мен, не ще открия в твоите очи.
Но, моля те, дори като приятел, с мен бъди.
Когато до мен не си, слънцето се скрива и дъжд пороен от болка ме залива.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Павлета Кованджийска Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • обаче винаги ще си на хлъзгав терен
    по-добре не си го причинявай, може би след време...
    Поздрави!
  • Благодаря.Щом не мога да спечеля любовта му,поне искам да запазя приятелството му.
  • Приятелството понякога е по-ценно.Дано ти е достатъчно.Поздрав!

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...