Знам
Знам
Да, аз знам, че ти не ме обичаш
и така на страшна мъка ме обричаш.
Знам, ти слънце си, но не за мен изгряло.
Лъчите си за друга, на земята, разпростряло.
Знам и всичко аз разбирам, но от тази болка, знай, умирам.
Знам, че любовта ти няма да спечеля,
но приятел аз успях в теб да намеря.
Любов, за мен, не ще открия в твоите очи.
Но, моля те, дори като приятел, с мен бъди.
Когато до мен не си, слънцето се скрива и дъжд пороен от болка ме залива.
© Павлета Кованджийска All rights reserved.
