Знам

23 мар. 2017 г., 12:00

Поэзия » Любовная

365 2 4

Знам, че тази вечер си далече!

Знам, че с друг сега си нейде там!

Знам – отдавна всичко свърши вече!

Как да те забравя аз не знам!

С вино спомените ще удавя

във съня ми да не идваш ти!

То ще ми помогне да оставя

в тъмнината твоите очи!

Знам, ще ми горчи! Но аз ще пия

ден и нощ! От залез до зори!

Трябва ли да страдам, а да крия

срамежливо своите сълзи?

Лъжа е, че не плачели мъжете!

Лъжа е, че на болката търпят!

Защото любовта е като цвете!

Веднъж увяхва то! Не всеки път!

А след това в сърцето ти остава

надеждата за утрешния ден.

Очакване, а после и забрава.

И споменът за нея прероден

от времето далечно, невъзвратно,

покрито от годините със прах.

Не можеш да ги върнеш пак обратно,

защото знаеш – много те е страх!

Любов красива, но осиротяла!

Къде ли си? На някой пуст перон?

Дано дочакаш своя влак познала,

и се качиш в последния вагон!

Отдавна моят влак отмина,зная.

Изпуснах го на гарата „ Любов „ !

В началото бе всичко като в Рая!

Ала за края аз не бях готов!

djudjii (Жанет Велкова)

2017-03-24T12:38:43+02:00

Много хубаво!
PepiPetrova (Pepi Petrova)

2017-03-23T18:52:03+02:00

Няма да губиш надежда! И това ще мине. Поздрави!
gogata622 (Георги Иванов)

2017-03-23T18:10:40+02:00

Благодаря! Радвам се, че ти харесва!
Веси_Еси (Еси)

2017-03-23T17:18:10+02:00

Еха! Силен стих! Но не се обзалагай, че си изпуснал влака. Пак ще си говорим...