Знам
Знам, че тази вечер си далече!
Знам, че с друг сега си нейде там!
Знам – отдавна всичко свърши вече!
Как да те забравя аз не знам!
С вино спомените ще удавя
във съня ми да не идваш ти!
То ще ми помогне да оставя
в тъмнината твоите очи!
Знам, ще ми горчи! Но аз ще пия
ден и нощ! От залез до зори!
Трябва ли да страдам, а да крия
срамежливо своите сълзи?
Лъжа е, че не плачели мъжете!
Лъжа е, че на болката търпят!
Защото любовта е като цвете!
Веднъж увяхва то! Не всеки път!
А след това в сърцето ти остава
надеждата за утрешния ден.
Очакване, а после и забрава.
И споменът за нея прероден
от времето далечно, невъзвратно,
покрито от годините със прах.
Не можеш да ги върнеш пак обратно,
защото знаеш – много те е страх!
Любов красива, но осиротяла!
Къде ли си? На някой пуст перон?
Дано дочакаш своя влак познала,
и се качиш в последния вагон!
Отдавна моят влак отмина,зная.
Изпуснах го на гарата „ Любов „ !
В началото бе всичко като в Рая!
Ала за края аз не бях готов!
© Георги Иванов All rights reserved.
