Един ден

Стоях и гледах прилива:

вълните идваха към мен,

и целият живот бе тук -

красив и непонятен,

и аз разбирах,

че не мога да съм друг,

защото се родих човек,

на този бряг останах,

а приливът шумеше с тиха сила,

страст и постоянство,

превземаше брега от пясък

и надеждите измиваше,

умората се стапяше,

а аз стоях и гледах:

там бях, но ме нямаше.