19 авг. 2020 г., 19:37  

Един ден 

  Поэзия » Белые стихи
478 5 0

Стоях и гледах прилива:

вълните идваха към мен,

и целият живот бе тук -

красив и непонятен,

и аз разбирах,

че не мога да съм друг,

защото се родих човек,

на този бряг останах,

а приливът шумеше с тиха сила,

страст и постоянство,

превземаше брега от пясък

и надеждите измиваше,

умората се стапяше,

а аз стоях и гледах:

там бях, но ме нямаше.

© Петър Димитров Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??