Един ден
Стоях и гледах прилива:
вълните идваха към мен,
и целият живот бе тук -
красив и непонятен,
и аз разбирах,
че не мога да съм друг,
защото се родих човек,
на този бряг останах,
а приливът шумеше с тиха сила,
страст и постоянство,
превземаше брега от пясък
и надеждите измиваше,
умората се стапяше,
а аз стоях и гледах:
там бях, но ме нямаше.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Петър Димитров Всички права запазени
