Знам

16 янв. 2025 г., 20:22

Поэзия

32 1 2

Прекрасно зная как гори небето,

когато залезът съблича своя свян.

Не ми разказвай, вярвам, че което

видяла съм, живот е преживян!

Не ме моли с очите си да видя

как идва силна, приливна вълна.

Морето съм и мога да завидя,

единствено на ярката Луна!

Разбирам как във клоните се лута

изгубената светлина от днес!

Тя тази нощ ще стане и прочута –

за нея ще е радост, ще е чест!

Прекрасно зная как редят се рими –

седефени черупки на брега...

А стиховете ли? Едва са доловими,

единствено и само със... душа!

Детелина И. Стефанова 🍀✍️