Знам
Прекрасно зная как гори небето,
когато залезът съблича своя свян.
Не ми разказвай, вярвам, че което
видяла съм, живот е преживян!
Не ме моли с очите си да видя
как идва силна, приливна вълна.
Морето съм и мога да завидя,
единствено на ярката Луна!
Разбирам как във клоните се лута
изгубената светлина от днес!
Тя тази нощ ще стане и прочута –
за нея ще е радост, ще е чест!
Прекрасно зная как редят се рими –
седефени черупки на брега...
А стиховете ли? Едва са доловими,
единствено и само със... душа!
Детелина И. Стефанова 🍀✍️
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Детелина Стефанова Все права защищены
