ДетелинаСтефанова (Детелина Стефанова)
15 53

16 янв. 2025 г., 20:22

Знам

Поэзия

382 1 2

Прекрасно зная как гори небето,

когато залезът съблича своя свян.

Не ми разказвай, вярвам, че което

видяла съм, живот е преживян!

Не ме моли с очите си да видя

как идва силна, приливна вълна.

Морето съм и мога да завидя,

единствено на ярката Луна!

Разбирам как във клоните се лута

изгубената светлина от днес!

Тя тази нощ ще стане и прочута –

за нея ще е радост, ще е чест!

Прекрасно зная как редят се рими –

седефени черупки на брега...

А стиховете ли? Едва са доловими,

единствено и само със... душа!

Детелина И. Стефанова 🍀✍️

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Поэзия 4.6K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Поэзия 4.2K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Поэзия 5.6K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Поэзия 7K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Поэзия 4.9K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Поэзия 4.8K 5.0