Jan 16, 2025, 8:22 PM

Знам

  Poetry
381 1 2

 

 

Прекрасно зная как гори небето,

когато залезът съблича своя свян.

Не ми разказвай, вярвам, че което

видяла съм, живот е преживян!

 

Не ме моли с очите си да видя

как идва силна, приливна вълна.

Морето съм и мога да завидя,

единствено на ярката Луна!

 

Разбирам как във клоните се лута

изгубената светлина от днес!

Тя тази нощ ще стане и прочута –

за нея ще е радост, ще е чест!

 

Прекрасно зная как редят се рими –

седефени черупки на брега...

А стиховете ли? Едва са доловими,

единствено и само със... душа!

 

Детелина И. Стефанова 🍀✍️

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Детелина Стефанова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...