Знам
Прекрасно зная как гори небето,
когато залезът съблича своя свян.
Не ми разказвай, вярвам, че което
видяла съм, живот е преживян!
Не ме моли с очите си да видя
как идва силна, приливна вълна.
Морето съм и мога да завидя,
единствено на ярката Луна!
Разбирам как във клоните се лута
изгубената светлина от днес!
Тя тази нощ ще стане и прочута –
за нея ще е радост, ще е чест!
Прекрасно зная как редят се рими –
седефени черупки на брега...
А стиховете ли? Едва са доловими,
единствено и само със... душа!
Детелина И. Стефанова 🍀✍️
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Детелина Стефанова Всички права запазени
