16.01.2025 г., 20:22

Знам

368 1 2

 

 

Прекрасно зная как гори небето,

когато залезът съблича своя свян.

Не ми разказвай, вярвам, че което

видяла съм, живот е преживян!

 

Не ме моли с очите си да видя

как идва силна, приливна вълна.

Морето съм и мога да завидя,

единствено на ярката Луна!

 

Разбирам как във клоните се лута

изгубената светлина от днес!

Тя тази нощ ще стане и прочута –

за нея ще е радост, ще е чест!

 

Прекрасно зная как редят се рими –

седефени черупки на брега...

А стиховете ли? Едва са доловими,

единствено и само със... душа!

 

Детелина И. Стефанова 🍀✍️

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Детелина Стефанова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...