Знам, че ще дойдеш
Знам, че ще дойдеш пак някой ден
и аз ще отворя вратата.
Ще се усмихнеш някак смутен,
че идваш за миг и нечакан.
Ще посегнеш към мойта ръка,
ще потънат очи във очи.
И уж за миг, но дълго така,
както някога... пак ще мълчим.
Времето бурно ни промени.
Пътечката само остана.
И тя обрасла вече в треви,
е самотна, тъжна и няма.
Животът – гореща сълза,
донесе много болка и мъка.
Огънят се превърна в искра -
тя, искрата нека мъждука…
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ани Иванова Все права защищены
