12 окт. 2023 г., 08:42
Не се научих да броя до десет и
сутрешното си кафе през зъби
да прецеждам, тъй както не се научих
да се кланям на хора, по-големи от дете.
Не ми е нужна и циганката да ми хвърля боб
и да се взира в дъното на чаша, където
вчера, днес и утре заедно пируват.
Обаче се научих да различавам една ръка от друга –
по линията на живота. Да се доверявам
на лисица и да се разделям с куче.
Часовникът ми е компасът, който отмерва пулса,
когато стрелките се целуват върху циферблата на живота. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация