12 окт. 2023 г., 08:42

Знам, че знам и не знам

886 0 0

Не се научих да броя до десет и

сутрешното си кафе през зъби

да прецеждам, тъй както не се научих

да се кланям на хора, по-големи от дете.

Не ми е нужна и циганката да ми хвърля боб

и да се взира в дъното на чаша, където

вчера, днес и утре заедно пируват.

Обаче се научих да различавам една ръка от друга –

по линията на живота. Да се доверявам

на лисица и да се разделям с куче.

Часовникът ми е компасът, който отмерва пулса,

когато стрелките се целуват върху циферблата на живота.

(Животът – началото и края, краят и началото).

Човек умира много пъти, преди физически да се разпадне,

но не умира в края, а много преди него, защото го усеща.

И след това възкръсва.

Сега си имам навик – да ходя на пазара за хляб и

да се връщам с бира.

Не зная много още, затова съм жива.

(Като например, защо обичам толкоз много –

Дива теменуга?)

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Тодорка Атанасова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....