12.10.2023 г., 8:42

Знам, че знам и не знам

884 0 0

Не се научих да броя до десет и

сутрешното си кафе през зъби

да прецеждам, тъй както не се научих

да се кланям на хора, по-големи от дете.

Не ми е нужна и циганката да ми хвърля боб

и да се взира в дъното на чаша, където

вчера, днес и утре заедно пируват.

Обаче се научих да различавам една ръка от друга –

по линията на живота. Да се доверявам

на лисица и да се разделям с куче.

Часовникът ми е компасът, който отмерва пулса,

когато стрелките се целуват върху циферблата на живота.

(Животът – началото и края, краят и началото).

Човек умира много пъти, преди физически да се разпадне,

но не умира в края, а много преди него, защото го усеща.

И след това възкръсва.

Сега си имам навик – да ходя на пазара за хляб и

да се връщам с бира.

Не зная много още, затова съм жива.

(Като например, защо обичам толкоз много –

Дива теменуга?)

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Тодорка Атанасова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...