25 дек. 2018 г., 21:12

Знаменател

757 6 6

Не ме поставяй в общи знаменатели! 

Не съм клише със мъжки пол. 

И нямам списък, съдържателен - 

къде, с коя съм лягал 

гол. 

Не ти разказвам, тъй от гордост, 

за близкото любовно минало. 

Пред теб съблякох се до кокал. 

Останалото вече е написано... 

Как искам то да е измислица! 

От скука на лъжливи спомени. 

Седи ли буря в стъкленица, 

за чупене щом има 

клони?.. 

Така се ражда любовта ми - 

след всяка пепел и разруха. 

Не съм се молил за пожари. 

Те просто някак ми се случваха... 

Сега смирен съм, като полъх, 

утихнал в тебе до блаженост. 

Не ме вини за тази 

болест! 

Тя всичко излекува в 

мене. 

Недей ме слага в знаменатели, 

макар че приказен не съм, и чудо. 

Ще бъде толкоз показателно - 

без разкази за теб на друга...

 

Стихопат.

(DannyDiester)

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Данаил Антонов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...