25.12.2018 г., 21:12

Знаменател

754 6 6

Не ме поставяй в общи знаменатели! 

Не съм клише със мъжки пол. 

И нямам списък, съдържателен - 

къде, с коя съм лягал 

гол. 

Не ти разказвам, тъй от гордост, 

за близкото любовно минало. 

Пред теб съблякох се до кокал. 

Останалото вече е написано... 

Как искам то да е измислица! 

От скука на лъжливи спомени. 

Седи ли буря в стъкленица, 

за чупене щом има 

клони?.. 

Така се ражда любовта ми - 

след всяка пепел и разруха. 

Не съм се молил за пожари. 

Те просто някак ми се случваха... 

Сега смирен съм, като полъх, 

утихнал в тебе до блаженост. 

Не ме вини за тази 

болест! 

Тя всичко излекува в 

мене. 

Недей ме слага в знаменатели, 

макар че приказен не съм, и чудо. 

Ще бъде толкоз показателно - 

без разкази за теб на друга...

 

Стихопат.

(DannyDiester)

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Данаил Антонов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...