Знаменател
Не ме поставяй в общи знаменатели!
Не съм клише със мъжки пол.
И нямам списък, съдържателен -
къде, с коя съм лягал
гол.
Не ти разказвам, тъй от гордост,
за близкото любовно минало.
Пред теб съблякох се до кокал.
Останалото вече е написано...
Как искам то да е измислица!
От скука на лъжливи спомени.
Седи ли буря в стъкленица,
за чупене щом има
клони?..
Така се ражда любовта ми -
след всяка пепел и разруха.
Не съм се молил за пожари.
Те просто някак ми се случваха...
Сега смирен съм, като полъх,
утихнал в тебе до блаженост.
Не ме вини за тази
болест!
Тя всичко излекува в
мене.
Недей ме слага в знаменатели,
макар че приказен не съм, и чудо.
Ще бъде толкоз показателно -
без разкази за теб на друга...
Стихопат.
(DannyDiester)
© Данаил Антонов All rights reserved.
