10 апр. 2008 г., 23:13

Зора 

  Поэзия » Пейзажная
567 0 1

Зора

(на Миляна)

 

Изгорях. Наново се раждам

и вали над мене цветът от вишни.

Усет на чувства, усет на жажда,

дъги от лъчи многогодишни.

 

Изгряха звезди, небето опръска ги

с течения от нощна прохлада.

И отново тези нощни дъги,

чиито лъчи са наслада.

 

Звуци довяват птичи пера,

потъва нощта във мъгла.

Проблясъци целуват безброй езера –

посрещат деня. Избухва зора.

© Християн Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??