Зора
Зора
(на Миляна)
Изгорях. Наново се раждам
и вали над мене цветът от вишни.
Усет на чувства, усет на жажда,
дъги от лъчи многогодишни.
Изгряха звезди, небето опръска ги
с течения от нощна прохлада.
И отново тези нощни дъги,
чиито лъчи са наслада.
Звуци довяват птичи пера,
потъва нощта във мъгла.
Проблясъци целуват безброй езера –
посрещат деня. Избухва зора.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Християн Todos los derechos reservados
