Зора

gothwolf (Християн)
104 227

10 abr 2008, 23:13

Poesía » Del paisaje

565 0 1

Зора

(на Миляна)

Изгорях. Наново се раждам

и вали над мене цветът от вишни.

Усет на чувства, усет на жажда,

дъги от лъчи многогодишни.

Изгряха звезди, небето опръска ги

с течения от нощна прохлада.

И отново тези нощни дъги,

чиито лъчи са наслада.

Звуци довяват птичи пера,

потъва нощта във мъгла.

Проблясъци целуват безброй езера –

посрещат деня. Избухва зора.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.