Зора
(на Миляна)
Изгорях. Наново се раждам
и вали над мене цветът от вишни.
Усет на чувства, усет на жажда,
дъги от лъчи многогодишни.
Изгряха звезди, небето опръска ги
с течения от нощна прохлада.
И отново тези нощни дъги,
чиито лъчи са наслада.
Звуци довяват птичи пера,
потъва нощта във мъгла.
Проблясъци целуват безброй езера –
посрещат деня. Избухва зора.
© Християн All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
