Зора
(на Миляна)
Изгорях. Наново се раждам
и вали над мене цветът от вишни.
Усет на чувства, усет на жажда,
дъги от лъчи многогодишни.
Изгряха звезди, небето опръска ги
с течения от нощна прохлада.
И отново тези нощни дъги,
чиито лъчи са наслада.
Звуци довяват птичи пера,
потъва нощта във мъгла.
Проблясъци целуват безброй езера –
посрещат деня. Избухва зора.
© Християн All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
