Красива е зората край морето,

изгряващото слънце пурпурно сияе,

простенва гларус, мами той сърцето

по слънчевата диря други светове да опознаеш.

А бризът гали бузите с коприна

и иска ти се с него да отплаваш

или да станеш чайка среброкрила

и грижите си долу да оставиш.

Море, море във сушата се спираш,

ти наш'те грехове дошло си да изчистиш

и в пясъка си милион мечти събираш,

които бляскат във водата като бисери.