18.03.2012 г., 12:28

Зора

1.1K 0 0

Красива е зората край морето,

изгряващото слънце пурпурно сияе,

простенва гларус, мами той сърцето

по слънчевата диря други светове да опознаеш.

 

А бризът гали бузите с коприна

и иска ти се с него да отплаваш

или да станеш чайка среброкрила

и грижите си долу да оставиш.

 

Море, море във сушата се спираш,

ти наш'те грехове дошло си да изчистиш

и в пясъка си милион мечти събираш,

които бляскат във водата като бисери.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Пенчев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...