26 авг. 2007 г., 12:05

Зов 

  Поэзия
635 0 7

Ще задушиш ли моята любов,

ще я разкъсаш ли и хвърлиш на парчета?

И няма ли да чуеш моя зов,

в очите мои да погледнеш?

 

Не те виня аз днеска за това,

че ти за обич нямаш време.

А може би виновен е света,

във който двама сме родени?

 

А може би там някъде, далеч,

или пък някъде съвсем наблизо,

те чака с обич друга веч

и у дома ти е студено, сиво.

 

И после, питам, накъде вървим,

и двама ли сме или заедно поединично?

Защо ме гледаш с поглед ти незрим?

Да мисля, че си ме разлюбил е логично.

 

© Живка Иванова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??