Зов
Ще задушиш ли моята любов,
ще я разкъсаш ли и хвърлиш на парчета?
И няма ли да чуеш моя зов,
в очите мои да погледнеш?
Не те виня аз днеска за това,
че ти за обич нямаш време.
А може би виновен е света,
във който двама сме родени?
А може би там някъде, далеч,
или пък някъде съвсем наблизо,
те чака с обич друга веч
и у дома ти е студено, сиво.
И после, питам, накъде вървим,
и двама ли сме или заедно поединично?
Защо ме гледаш с поглед ти незрим?
Да мисля, че си ме разлюбил е логично.
© Живка Иванова All rights reserved.
