anikoeva73 (АНИ)
16

4 нояб. 2005 г., 09:13

ЗОВ

Поэзия

1.2K 0 2

ЗОВ

Усмивката ми снощи се разплака

В целувката на вятъра се скри.

Умираща ,самотна плаха

При теб тя търсеше любовните искри

Намерих те възкръсна от безкрая

Открих със теб дори и любовта!!

Забравих аз реалността каква е

Усмивката ми с тебе полетя!!!

Небето вместо мен заплака

Луната се усмихна във нощта

Съня ми плах отново теб дочака

Брега за нас бе пристан и мечта..!

Откривах те през нощите студени

Събирах в шепи капките любов

Очите ми отново просълзени

За твоята целувка – те са зов!!

19.10.2005г.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Поэзия 5.1K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Поэзия 5.6K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Поэзия 4.3K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Поэзия 7K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Поэзия 4.1K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Поэзия 4.8K 5.0