anikoeva73 (АНИ) anikoeva73 (АНИ)
16
Nov 4, 2005, 9:13 AM

ЗОВ

  Poetry
1.2K 0 2

ЗОВ

 

 

Усмивката ми снощи се разплака

В целувката на вятъра се скри.

Умираща ,самотна плаха

При теб тя  търсеше любовните искри

Намерих те възкръсна от безкрая

Открих със теб дори и любовта!!

Забравих аз реалността каква е

Усмивката ми с тебе полетя!!!

Небето вместо мен заплака

Луната се усмихна във нощта

Съня ми плах отново теб  дочака

Брега за нас бе пристан и мечта..!

Откривах те през нощите студени

Събирах в шепи капките любов

Очите ми отново просълзени

За твоята целувка – те са зов!!

 

19.10.2005г. 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© АНИ All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.5K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0