4.11.2005 г., 9:13 ч.

ЗОВ 

  Поезия
997 0 2

ЗОВ

 

 

Усмивката ми снощи се разплака

В целувката на вятъра се скри.

Умираща ,самотна плаха

При теб тя  търсеше любовните искри

Намерих те възкръсна от безкрая

Открих със теб дори и любовта!!

Забравих аз реалността каква е

Усмивката ми с тебе полетя!!!

Небето вместо мен заплака

Луната се усмихна във нощта

Съня ми плах отново теб  дочака

Брега за нас бе пристан и мечта..!

Откривах те през нощите студени

Събирах в шепи капките любов

Очите ми отново просълзени

За твоята целувка – те са зов!!

 

19.10.2005г. 

 

© АНИ Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??