4.11.2005 г., 9:13

ЗОВ

1.2K 0 2

ЗОВ

 

 

Усмивката ми снощи се разплака

В целувката на вятъра се скри.

Умираща ,самотна плаха

При теб тя  търсеше любовните искри

Намерих те възкръсна от безкрая

Открих със теб дори и любовта!!

Забравих аз реалността каква е

Усмивката ми с тебе полетя!!!

Небето вместо мен заплака

Луната се усмихна във нощта

Съня ми плах отново теб  дочака

Брега за нас бе пристан и мечта..!

Откривах те през нощите студени

Събирах в шепи капките любов

Очите ми отново просълзени

За твоята целувка – те са зов!!

 

19.10.2005г. 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© АНИ Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...