14 нояб. 2009 г., 12:42

Зов

719 0 1

Кажи ми как да те обичам,

когато устрема ми спираш?

И колко още да се вричам?

Ти явно просто не разбираш...

 

Омръзна ми от теб да прося

аз всяка капка на внимание.

Не искам вечно и да нося

в сърцето тихо отчаяние...

 

А искам както в дни отминали

да виждам пламък във очите ти

и да почувствам как жадуващи

отново търсят се душите ни.

 

Нима след толкова години,

в които минахме през ада,

оставихме ний любовта ни

да изгори на черна клада?!

 

Нима забрави да обичаш?!

Нима и клетвите забрави?!

Или пък свикна да ме имаш

и на течението се остави?!

 

Аз моля те - върни ми огъня

и с мен за наш’то бъдеще бори се!

Върни ми блясъка във погледа,

а във замяна аз на щастие ще те орисам...

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Таня Николаева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...