Зов

Кажи ми как да те обичам,

когато устрема ми спираш?

И колко още да се вричам?

Ти явно просто не разбираш...

Омръзна ми от теб да прося

аз всяка капка на внимание.

Не искам вечно и да нося

в сърцето тихо отчаяние...

А искам както в дни отминали

да виждам пламък във очите ти

и да почувствам как жадуващи

отново търсят се душите ни.

Нима след толкова години,

в които минахме през ада,

оставихме ний любовта ни

да изгори на черна клада?!

Нима забрави да обичаш?!

Нима и клетвите забрави?!

Или пък свикна да ме имаш

и на течението се остави?!

Аз моля те - върни ми огъня

и с мен за наш’то бъдеще бори се!

Върни ми блясъка във погледа,

а във замяна аз на щастие ще те орисам...