Зов
Където свършва краят на света
започва нашата приказка, а утре
опитали от синята луна ще се кълнем във вярност
без да помним всъщност
какво е обич и какво е грях
не трябва ли да мислим за дълга си
затваряме очи и тръгваме без страх,
но колко още трябва да сме слепи
от път безпътица ли следва или крах
и заслепени от ужасни клетви
поднесени със ягоди и мед
от тази сладост мъничко нагарча
и пепердудено трептене, като плач
там, вляво, без почивка ни обрича
едничка капчица отронила се в здрач
рисува в моя свят отблясък от звездите.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мая Ангелова Все права защищены
