Зов

31.01.2017 г., 8:47 ч.

Поезия » Любовна

655 0 4

Където свършва краят на света

започва нашата приказка, а утре

опитали от синята луна ще се кълнем във вярност

без да помним всъщност

какво е обич и какво е грях

не трябва ли да мислим за дълга си

затваряме очи и тръгваме без страх,

но колко още трябва да сме слепи

от път безпътица ли следва или крах

и заслепени от ужасни клетви

поднесени със ягоди и мед

от тази сладост мъничко нагарча

и пепердудено трептене, като плач

там, вляво, без почивка ни обрича

едничка капчица отронила се в здрач

рисува в моя свят отблясък от звездите.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.