Писмо до поискване
Трябва пак да те срещна! Сега!
В този миг на обърканост сложна.
Сред пустинята от тъга.
След присъдата ми тревожна.
Трябва пак да повярваш в сърцето ми
и душата ми да докоснеш,
да се вкопча до болка в теб... и
просто тъй... да ме омагьосаш!
Имам нужда от теб, не разбра ли?!
Колко вечности да те чакам?
Бях на всички самотни гари...
Да не би да изпусна влака?
Ти не знаеш, но... ме е страх
и куражът ми ме напуска.
Само с тебе по-силна бях
и живеех, обичах, чувствах...
Хайде, моля те, си ела!
Разплети тази тъжна прежда.
Припомни ми каква съм била,
щом живееше в мен ти, Надежда!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Павлина Соколова Все права защищены
