Трябва пак да те срещна! Сега!
В този миг на обърканост сложна.
Сред пустинята от тъга.
След присъдата ми тревожна.
Трябва пак да повярваш в сърцето ми
и душата ми да докоснеш,
да се вкопча до болка в теб... и
просто тъй... да ме омагьосаш!
Имам нужда от теб, не разбра ли?!
Колко вечности да те чакам?
Бях на всички самотни гари...
Да не би да изпусна влака? ...