Във тази стара, стара, стара плитчина до рифа,

в която се целувахме и къпахме като деца,

заседна корабът ми натоварен – щом поисках

със съкровища от обещания и думи да те отвлека.

Изпуснах дисциплината, моряците ми се напиха…

Зад борда падна старата мечта.

Бях пратил гларуси по теб, но те ми заявиха,

че сутрин се целуваш с изгрева,

със залеза прибираш се за през нощта...

Намерил сили в мачтите - най-после примирих се.

Изневерите немирни все някак си ще ти простя.

Напущам плитчината…

На борда ми качиш ли се -

като свои ще отгледам най-рижите деца…

Красимир ЧЕРНЕВ