Зов от плитчината
684
1
1
Във тази стара, стара, стара плитчина до рифа,
в която се целувахме и къпахме като деца,
заседна корабът ми натоварен – щом поисках
със съкровища от обещания и думи да те отвлека.
Изпуснах дисциплината, моряците ми се напиха…
Зад борда падна старата мечта.
Бях пратил гларуси по теб, но те ми заявиха,
че сутрин се целуваш с изгрева,
със залеза прибираш се за през нощта...
Намерил сили в мачтите - най-после примирих се.
Изневерите немирни все някак си ще ти простя.
Напущам плитчината…
На борда ми качиш ли се -
като свои ще отгледам най-рижите деца…
Красимир ЧЕРНЕВ
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Красимир Чернев Всички права запазени
