Зов за помощ
простете, че ви безпокоя
....ако може....помогнете
изгубих своята душа.
Белези по нея има
кой от кой е по-дълбок,
през деня изглежда сива,
ала свети в мрак жесток.
И когато се усмихне
люляците цъфват пак,
а когато е щастлива....
да бе интересно как!
Сякаш някога е разпознала
златни тонове и красота,
а не е била избрана
да заспива в самота.
Не мога да я нарека чудесна,
но ми липсва много тя
и ако я някъде съзрете
кажете ми! Благодаря!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Роксана Медичи Все права защищены