28 мая 2006 г., 23:02

Зов за помощ

836 1 3
Ако може....извинете....
простете, че ви безпокоя
....ако може....помогнете
изгубих своята душа.
Белези по нея има
кой от кой е по-дълбок,
през деня изглежда сива,
ала свети в мрак жесток.
И когато се усмихне
люляците цъфват пак,
а когато е щастлива....
да бе интересно как!
Сякаш някога е разпознала
златни тонове и красота,
а не е била избрана
да заспива в самота.
Не мога да я нарека чудесна,
но ми липсва много тя
и ако я някъде съзрете
кажете ми! Благодаря!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Роксана Медичи Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...