28.05.2006 г., 23:02

Зов за помощ

829 1 3
Ако може....извинете....
простете, че ви безпокоя
....ако може....помогнете
изгубих своята душа.
Белези по нея има
кой от кой е по-дълбок,
през деня изглежда сива,
ала свети в мрак жесток.
И когато се усмихне
люляците цъфват пак,
а когато е щастлива....
да бе интересно как!
Сякаш някога е разпознала
златни тонове и красота,
а не е била избрана
да заспива в самота.
Не мога да я нарека чудесна,
но ми липсва много тя
и ако я някъде съзрете
кажете ми! Благодаря!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Роксана Медичи Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...