7 мар. 2008 г., 17:57

Зовът на лястовицата 

  Поэзия
5.0 (2)
523 0 2
Зовът на лястовицата
Идва есен, дъжд вали,
лястовиците една до друга наредени,
само аз сама стоя отстрани
и страдам, че не си до мене...
И всички заедно ще полетят,
високо към слънчевите лъчи,
само аз със счупени крила,
ще се надявам ти да ме спасиш...
А те ме гледат, сякаш съжаляват,
гледат с ужас, но и с малко страх,
молят ме и се надяват - ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Радослава Михайлова Все права защищены

Предложения
  • Бросить все и уехать... к тебе. Ты только, обязательно, жди! Мне бы спуститься к Неве, мне бы увидет...
  • Народов много, одна держава, любовь к другому вот это слава, но облак темный от далеко взялся, и зав...
  • Не знаю как были дела в Афганах.... Ведь не ходил я с финкой на душман. Но и меня побаливают раны. А...

Ещё произведения »