Зовът на лястовицата
Зовът на лястовицата
Идва есен, дъжд вали,
лястовиците една до друга наредени,
само аз сама стоя отстрани
и страдам, че не си до мене...
И всички заедно ще полетят,
високо към слънчевите лъчи,
само аз със счупени крила,
ще се надявам ти да ме спасиш...
А те ме гледат, сякаш съжаляват,
гледат с ужас, но и с малко страх,
молят ме и се надяват -
и този път да полетя с тях...
Но как без тебе аз да тръгна,
без теб не мога да летя.
Зова те! Зная, ще се върнеш,
да ме спасиш, да не умра...
Те казаха ми, че може да си в друго ято -
значи с друга лястовица ти летиш?!
Сбогувахме се и обещах, че до другото лято
ще ги дочакам заедно отново да летим...
И литнаха, разпръснаха се в небето,
за "Сбогом" жално ми помахаха с крила...
... а искаше, надяваше се сърцето,
че ще дойдеш и с теб ще полетя...
Самотно в студа ми спря сърцето
със силен вик и нестихващ зов,
умрях с поглед към небето,
в очакване на моята любов...
Идва есен, дъжд вали,
лястовиците една до друга наредени,
само аз сама стоя отстрани
и страдам, че не си до мене...
И всички заедно ще полетят,
високо към слънчевите лъчи,
само аз със счупени крила,
ще се надявам ти да ме спасиш...
А те ме гледат, сякаш съжаляват,
гледат с ужас, но и с малко страх,
молят ме и се надяват -
и този път да полетя с тях...
Но как без тебе аз да тръгна,
без теб не мога да летя.
Зова те! Зная, ще се върнеш,
да ме спасиш, да не умра...
Те казаха ми, че може да си в друго ято -
значи с друга лястовица ти летиш?!
Сбогувахме се и обещах, че до другото лято
ще ги дочакам заедно отново да летим...
И литнаха, разпръснаха се в небето,
за "Сбогом" жално ми помахаха с крила...
... а искаше, надяваше се сърцето,
че ще дойдеш и с теб ще полетя...
Самотно в студа ми спря сърцето
със силен вик и нестихващ зов,
умрях с поглед към небето,
в очакване на моята любов...
© Радослава Михайлова All rights reserved.
