Зовът на Мъж...
В пустинята е толкова студено...
За нощ размества вятърът била.
Ах, пясъкът игли забива в мене.
И как боли, и как кърви гръдта...
Безмилостен е, дразни го викът ми.
Ядосано небето скрива в прах.
Прехапвам устни. Всичко в мене тръпне.
Изчезват дюни.
Сменят ги плата.
Сега, когато жегата е спомен,
през нощите намята плащ студът
на себе си...
А аз оставам гола...
На пръсти смятам - болките броя...
От времето без Теб - ранена смъртно
долавям като в сън гласа Ти пак...
Зовът на Мъж кънти под объл купол
очаква мен... Пустинната жена...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Людмила Билярска Все права защищены
