Зовът на Мъж...
В пустинята е толкова студено...
За нощ размества вятърът била.
Ах, пясъкът игли забива в мене.
И как боли, и как кърви гръдта...
Безмилостен е, дразни го викът ми.
Ядосано небето скрива в прах.
Прехапвам устни. Всичко в мене тръпне.
Изчезват дюни.
Сменят ги плата.
Сега, когато жегата е спомен,
през нощите намята плащ студът
на себе си...
А аз оставам гола...
На пръсти смятам - болките броя...
От времето без Теб - ранена смъртно
долавям като в сън гласа Ти пак...
Зовът на Мъж кънти под объл купол
очаква мен... Пустинната жена...
© Людмила Билярска Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
-
Великолепен стих!
Привет на Америка, Людмила!
-
Аплодисменти !
Великолепен стих ! -
Благодаря ти, Ася! Истински се радвам!
-
Много ми харесва. Образно и интересно е.
-
Благодаря ти за проникновения прочит, Албена! За мен е удоволствие!
---
Здравей, Марина! Разбирам те.
Това е стихотворение от цикъла "Пустинница". Стихосбирката ми с любовна лирика носи същото заглавие. Може би се досещаш за коя пустиня говоря? За онази, през която се изнизва животът ни... И където най-спасителният оазис е Любовта... -
Прочетох, помъчих се да разбера, но не успях!!!
Поздрави!!! -
Без този зов сме като пустинни хора. Поздрави.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
---
Благодаря ти, чудесни приятелю! Разбира се, че ще предам твоите поздрави, които прелетяха красиво океана! Бъди винаги влюбен и обичан! Пожелавам ти го, Ангел!!!
---
Благодаря ти, Белла! Поздрави!