4 июн. 2013 г., 07:51

Зовът на свободата

1.1K 1 14

"От капандурата нагоре - свобода"

Лили Качова

 

От покрива нагоре - свобода.

Но аз съм тук. Таванът ме притиска.

Долавям твоя дух - като следа

по въздуха. Приемам, че си истински.

 

Усещам, че те има нейде там -

нагоре, в недостъпното пространство.

Оттук не мога нищо да ти дам.

Очаквам те да минеш - волен странник.

 

Ако решиш, прати ми таен зов.

Душата ми смалена коленичи...

 

Над покрива си. Свобода - Любов.

Взривявам го. Политам. И обичам.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Елица Ангелова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря, Сашо!
  • Над мен едно Небе от обич,
    полета на птици и слънчеви лъчи.
    От любов сърцата ни се вричат.
    Потъвам в твоите очи и музика звучи.
    -----------------------------------------
    Хубав стих, пълен с обич,
    зов за нежност, красота!
    Докосвам душата ти бяла,
    като птица полетяла!
    Поздрави, Ели!
  • Благодаря за оценката, Безжичен!
  • Успешно и много красиво стихотворение. А стихове като "Душата ми смалена коленичи..." са си чисто попадение...
  • Благодаря на всички за отделеното време и за искрената подкрепа на идеята в стиха ми.
    С голямо колебание го публикувах, понеже е вдъхновено от творба на утвърдена поетеса и трябваше да бъде достойно за името й.
    Благодаря отново за насърчението!
    Приятен и успешен двн!

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....