4 jun 2013, 7:51

Зовът на свободата

  Poesía » Otra
1.1K 1 14

"От капандурата нагоре - свобода"

Лили Качова

 

От покрива нагоре - свобода.

Но аз съм тук. Таванът ме притиска.

Долавям твоя дух - като следа

по въздуха. Приемам, че си истински.

 

Усещам, че те има нейде там -

нагоре, в недостъпното пространство.

Оттук не мога нищо да ти дам.

Очаквам те да минеш - волен странник.

 

Ако решиш, прати ми таен зов.

Душата ми смалена коленичи...

 

Над покрива си. Свобода - Любов.

Взривявам го. Политам. И обичам.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Елица Ангелова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря, Сашо!
  • Над мен едно Небе от обич,
    полета на птици и слънчеви лъчи.
    От любов сърцата ни се вричат.
    Потъвам в твоите очи и музика звучи.
    -----------------------------------------
    Хубав стих, пълен с обич,
    зов за нежност, красота!
    Докосвам душата ти бяла,
    като птица полетяла!
    Поздрави, Ели!
  • Благодаря за оценката, Безжичен!
  • Успешно и много красиво стихотворение. А стихове като "Душата ми смалена коленичи..." са си чисто попадение...
  • Благодаря на всички за отделеното време и за искрената подкрепа на идеята в стиха ми.
    С голямо колебание го публикувах, понеже е вдъхновено от творба на утвърдена поетеса и трябваше да бъде достойно за името й.
    Благодаря отново за насърчението!
    Приятен и успешен двн!

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...