4.06.2013 г., 7:51

Зовът на свободата

1.1K 1 14

"От капандурата нагоре - свобода"

Лили Качова

 

От покрива нагоре - свобода.

Но аз съм тук. Таванът ме притиска.

Долавям твоя дух - като следа

по въздуха. Приемам, че си истински.

 

Усещам, че те има нейде там -

нагоре, в недостъпното пространство.

Оттук не мога нищо да ти дам.

Очаквам те да минеш - волен странник.

 

Ако решиш, прати ми таен зов.

Душата ми смалена коленичи...

 

Над покрива си. Свобода - Любов.

Взривявам го. Политам. И обичам.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елица Ангелова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря, Сашо!
  • Над мен едно Небе от обич,
    полета на птици и слънчеви лъчи.
    От любов сърцата ни се вричат.
    Потъвам в твоите очи и музика звучи.
    -----------------------------------------
    Хубав стих, пълен с обич,
    зов за нежност, красота!
    Докосвам душата ти бяла,
    като птица полетяла!
    Поздрави, Ели!
  • Благодаря за оценката, Безжичен!
  • Успешно и много красиво стихотворение. А стихове като "Душата ми смалена коленичи..." са си чисто попадение...
  • Благодаря на всички за отделеното време и за искрената подкрепа на идеята в стиха ми.
    С голямо колебание го публикувах, понеже е вдъхновено от творба на утвърдена поетеса и трябваше да бъде достойно за името й.
    Благодаря отново за насърчението!
    Приятен и успешен двн!

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...