Зрител в делничен антракт
Останал сам след скръбната раздяла
под покрива притихнал от тъга,
във ъгъла мушкато пожълтява,
в прозореца оглежда се дъга...
А ти си сам, надвесен над живота,
не в него - зрител в делничен антракт.
Мълчи разбиращо старинната икона,
часовникът забавя равен такт.
Във стаята, захвърлено мечето
опитва се сълза да задържи.
Момичето с начупеното детство
във друга къща пъзели реди.
И няма място в празната къщурка,
където сън спокоен да влети -
събираш спомени, милувки, грешки...
И тръгваш надалеч, че тук боли.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Геновева Симеонова Все права защищены
