4 окт. 2017 г., 10:29

Зверче 

  Поэзия
411 0 0
Като изплашено
и затворено в клетка зверче.
И отново потъвах в сънища.
Само те ми обещаваха
щастие.
Зверчето в душата ми.
Измъчвах го с пост и молитва.
Молитва да си отиде.
Пост - правех се, че не съществува.
Не го поздравявах,
не го потупвах по рамото.
И то залиня и закрея. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Димитрова Все права защищены

Предложения
: ??:??