4 окт. 2017 г., 10:29

Зверче 

  Поэзия
288 0 0

 

Като изплашено

и затворено в клетка зверче.

И отново потъвах в сънища.

Само те ми обещаваха

щастие.

Зверчето в душата ми.

Измъчвах го с пост и молитва.

Молитва да си отиде.

Пост - правех се, че не съществува.

Не го поздравявах,

не го потупвах по рамото.

И то залиня и закрея.

Гледаше ме с огромни

зачервено гуреливи очи

и плачеше.

Ах, горкото зверче!

Наказвах го със съжаление.

То погрозня.

Аз пишех в ума си стихове.

Не ги пренасях

върху белия лист,

защото оттам

надникваше палачът ми

с факла от огън

и огромен

зачеркващ кръст.

Нарамвах го и тръгвах

към обгорелия хълм

на Голгота.

 

Мое мило зверче,

обичах те.

 

19.04.2007

© Мария Димитрова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??