4.10.2017 г., 10:29

Зверче

514 0 0

 

Като изплашено

и затворено в клетка зверче.

И отново потъвах в сънища.

Само те ми обещаваха

щастие.

Зверчето в душата ми.

Измъчвах го с пост и молитва.

Молитва да си отиде.

Пост - правех се, че не съществува.

Не го поздравявах,

не го потупвах по рамото.

И то залиня и закрея.

Гледаше ме с огромни

зачервено гуреливи очи

и плачеше.

Ах, горкото зверче!

Наказвах го със съжаление.

То погрозня.

Аз пишех в ума си стихове.

Не ги пренасях

върху белия лист,

защото оттам

надникваше палачът ми

с факла от огън

и огромен

зачеркващ кръст.

Нарамвах го и тръгвах

към обгорелия хълм

на Голгота.

 

Мое мило зверче,

обичах те.

 

19.04.2007

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Димитрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....