Звезда
иска ми се да опиша красотата на една...
ала бял и недокоснат листът седи,
както не смея да докосна твоите черти.
Плахо мислите ми теб рисуват
и спомените на сърцето диктуват...
Усещам вече твоята топлина
как нежно докосва моята душа.
Топлина... завладяваща и вдъхващта доброта,
тя е като Живата вода!
С теб се чувствам като в рая,
като в свят, за който всеки ден мечтая.
Всичко лошо заминава с незнайния влак
и времето спира своя бяг.
Ласките ти нежни, сякаш галят моето сърце
и усмивка за теб винаги има на моето лице.
А в твоите прегръдки и ръце
се чувствам най-сигурно и на седмото небе!
Като балсам за мен е всяка една дума твоя,
а гласът ти ме потапя в реката на покоя.
Около теб омайно винаги ухае,
светлина около тебе винаги сияе.
Очите ти обличат ме в желание да летя,
а от сърцето ми бликат неизречени слова.
Ти си като вълшебен подарък
и сред звездите в небето си най-ярък.
Ти си като сбъднат сън или мечта,
ала не смея да те докосба с ръка,
за да не те уплаша и изгубя в нощта,
защото тогава ще завали отново дъждът.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Пепел от Рози Все права защищены
