Звезда
В глухите мъгли,
в дни на самота...
очите със сълзи
рисуват тишина.
Една звезда тогава
на прага ми изгрява
и връща пролетта
в малката ми стая.
Поглежда ме така
дълбоко във очите.
С усмихната тъга
избърсва ми сълзите.
Сетне някак топло
тя си ме прегръща.
Ах, сещам колко нежно
силите ми връща -
с думите познати
погалва ми косите:
"Вярвай, моя дъще!
Вярвай във мечтите!"
© Теодора Драгиева Все права защищены