Звезда
В глухите мъгли,
в дни на самота...
очите със сълзи
рисуват тишина.
Една звезда тогава
на прага ми изгрява
и връща пролетта
в малката ми стая.
Поглежда ме така
дълбоко във очите.
С усмихната тъга
избърсва ми сълзите.
Сетне някак топло
тя си ме прегръща.
Ах, сещам колко нежно
силите ми връща -
с думите познати
погалва ми косите:
"Вярвай, моя дъще!
Вярвай във мечтите!"
© Теодора Драгиева All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
