Звезда сияйна ти ме наричаше,
твоята звездичка и твоята усмивка,
без мен не си можел даже ден,
без очите ми без устните дори…
Със теб се раждах и с теб пропадах,
повярвах в думи фалшиви,
вярвах сляпо в любовта…
…И всеки пат се прераждах,
само за малко нежност,обич, топлина…
С теб бях на върха, поне мислих, че е така,
а аз бавно към дъното пропадах,
търсеща любовта…
И думите ти наизуст научих,
те всичките са били лъжа,
но сърцето ми те търси,
макар да знае, че ме водиш към пропастта…
И бавно с тебе пропадах,
към дъното на неизвестността…
Нима нямаше вече надежда,
нима ще остана в пропастта…
и забулена от мрака на лъжата,
ще остана сама, но не звездата,
ще се роди в нощта,
а умираща звезда без светлина…
© Жулиета Стоянова Все права защищены