Звезда сияйна

Звезда сияйна ти ме наричаше,

твоята звездичка и твоята усмивка,

без мен не си можел даже ден,

без очите ми без устните дори…

Със теб се раждах и с теб пропадах,

повярвах в думи фалшиви,

вярвах сляпо в любовта…

…И всеки пат се прераждах,

само за малко нежност,обич, топлина…

С теб бях на върха, поне мислих, че е така,

а аз бавно към дъното пропадах,

търсеща любовта…

И думите ти наизуст научих,

те всичките са били лъжа,

но сърцето ми те търси,

макар да знае, че ме водиш към пропастта…

И бавно с тебе пропадах,

към дъното на неизвестността…

Нима нямаше вече надежда,

нима ще остана в пропастта…

и забулена от мрака на лъжата,

ще остана сама, но не звездата,

ще се роди в нощта,

а умираща звезда без светлина…