19.01.2010 г., 19:05 ч.

Звезда сияйна 

  Поезия » Любовна
774 0 0
Звезда сияйна ти ме наричаше,
твоята звездичка и твоята усмивка,
без мен не си можел даже ден,
без очите ми без устните дори…
Със теб се раждах и с теб пропадах,
повярвах в думи фалшиви,
вярвах сляпо в любовта…
…И всеки пат се прераждах,
само за малко нежност,обич, топлина…
С теб бях на върха, поне мислих, че е така,
а аз бавно към дъното пропадах,
търсеща любовта… ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Жулиета Стоянова Всички права запазени

Предложения
: ??:??